Acerca de

           През последните 5–6 години моят брат, който е невероятно добър, работоспособен и мил човек, имаше финансови проблеми – губеше си портфейла, налагаха се скъпи ремонти на автомобила му, фирмата му все беше на загуба и нямаше пари за заплати на работниците. Непрекъснато изпитваше затруднения със спазването на сроковете за поетите работни ангажименти. Работеше денонощно, поемаше нови задачи, а нямаше физическа възможност да ги изпълни в срок и беше в постоянен финансов колапс. Трябваше да му помагат родителите ни, а често се обръщаше и към мен за пари назаем, които никога не връщаше. Много пъти беше „пребит“ от работа, неспособен да мисли и с нежелание да общува.

           В началото никой не подозираше, че има сериозен проблем. Оправдавахме го с липса на управленски опит, с разсеяност, с големи разходи в семейството му. Колкото и да се опитвахме да разберем истинските причини за това му състояние, той не споделяше нищо. Много време мина, докато трезво не осъзнахме, че състоянието му не е нормално и, че ние живеем в неговия измислен специално за нас свят.

           Никой не може сам да се досети за блатото, в което затъват нашите близки, защото ги обичаме и вярваме на техните скроени истории. Отрезвяването идва отвън – когато някой познат се осмели да каже очевидното, което всички, освен нас, са знаели отдавна... Когато научих истината от майка ми, в навечерието на Рождество Христово, имах чувството, че светът се срива под краката ми – любимият ми брат, проигравал толкова пари и е пълен с дългове, какво нещастие, какъв срам… Не знаехме какво да правим, дали да продадем фамилния имот и да покрием дълговете му?...

           Сега осъзнавам, че Бог ми показа милост, като ми даде информация, че в България има движение за работа със зависими и техните близки „Път към свободата“. След една седмица направих консултация с лидерите Катя и Дима Карпови, без изобщо да зная какво да очаквам. Още с първата среща те ме впечатлиха с личния си пример и всеотдайност и ми дадоха много практични насоки – никакви пари, никакво „спасяване“. Получих увереност, че проблемът ще бъде разрешен.

           Запознах се с хората от групата за роднини на зависими и закопнях за техния мир, надежда и любов. Присъединих се и започнах систематично, стъпка по стъпка да вървя към моето оздравяване, защото осъзнах, че аз не мога да променя никого, освен себе си. Имаше много неща за „изхвърляне“ от мен – страх, безпокойство, обида, гняв, неувереност... Сега, две години по-късно, мога да свидетелствам, че чрез програмата „Път към свободата“ се освободих от много ненужни товари и навици и започнах да изграждам в себе си човека, който искам да бъда. Аз имам любов, радост, мир, увереност, сила да се справям с трудностите, вяра, че както много други са получили свобода, така и при нас ще се случи.

           Мога да насърчавам и съветвам моите родители как да се отнасят с брат ми, как да поставят граници и да устояват в решенията си. Също така помагам на други съзависими при преминаването на програмата. Общуването с момчетата от центъра за рехабилитация и роднините на зависимите от групите в цяла България, обученията от сем. Карпови, както и проведените международни конференции, ме обогатяват с още по-задълбочени познания и със споделения опит на много хора, които са получили свобода от зависимости.

           Когато започнах да работя върху самоусъвършенстването си, отношенията в моето семейство се подобриха. Виждам малките чудеса – децата ми постигат своите победи в живота си, имаме единство със съпруга ми, развивам се в професионален план. Щастлива и благодарна съм за всичко, което постигам. Разбира се, правилото от програмата „когато помагаш на другите, Бог помага на теб“, е 100% точно. Започнаха видими промени в живота на брат ми. Общувам свободно с него, родителите ми също се отнасят правилно – твърдо, но с любов. Вярвам, че един ден той ще бъде напълно свободен!