Acerca de

           Аз съм на 68 години и неслучайно посочвам възрастта си. С това искам да ви насърча, представяйки моето свидетелство, че никога не е късно всеки от нас да намери пътя на своето спасение – да повярва, че Бог съществува, да укрепи вярата си в него, да започне да чете Божието слово, да го изучава, разбира, да се промени така, че да иска да получи свобода от многото натрупани грешки в живота си, да служи на Бога и да бъде употребяван според Божията воля.

           В движението "Път към свободата" се включих преди една година и осем месеца, след като дълго се бях лутала да търся спасение за дъщеря ми, зависима основно от алкола.

Цял живот съм имала страх от алкохолната зависимост на хората, от агресивното им поведение, от психическия и физическия тормоз, които упражняват върху своите близки, защото моето детство премина под влиянието на алкохолната зависимост на моя баща. В детството си аз, по-малкият ми брат и майка ми сме бити, тормозени и малтретирани. Живеехме в постоянен страх какво ще се случи днес, с нежеланието да се прибереш в собствения си дом, където животът ти е ад. Напуснахме дома на ужасите малко преди да навърша 18 г. Спасихме се от ежедневния тормоз, но не и от последиците от него.

           И така, страхът от алкохола и подобен живот ме накараха трудно да се доверявам на хората и да дам пред себе си обещание, че ще направя всичко възможно, когато имам семейство и деца, да живеят един спокоен, уреден и щастлив живот, в който нищо няма да им липсва. Този страх от алкохола ме докара дотам, че преди да се омъжа, подложих на изпитание бъдещия си съпруг, за да видя неговите реакции след употребата на алкохол.

Но страхът ми от алкохолната зависимост, който ме караше да считам, че съм взела всички мерки да не преживявам отново такива моменти, все пак се сбъдна, и то там, където не можех да проверя предварително нищо – в моето дете.

           Тя е единственото ми дете и желанието ми бе да има перфектното детство. Тя имаше всичко най-добро в живота си според моите разбирания – добро семейство, спокойствие, задоволяване с всичко, което аз нямах в моя живот.

           През годините изградих добро семейство и успешна кариера. Имах финасовата възможност да задоволям всички нужди на близките си, но с цената на много труд, с много малко време за семейството си. Считах, че осигурявайки им всичко за един добър живот, нещата са наред. Оказа се обаче, че това не е така. Както упражнявах контрол в работата си, така се опитвах да контролирам всичко и всички (това, че е контрол, разбрах едва когато влязох в групата, преди си вярвах, че това е грижа).

           Проблемите бяха започнали преди повече от десет години, но аз не виждах гредата, а виждах сламката. Дъщеря ми вече не живееше с нас, усещах, че има проблеми и не води съвсем нормален начин на живот. В различни периоди, по мое настояване, няколко пъти ходихме при психолози, веднъж и при психиатър, но нищо в посока на подобряване не се случваше. Годините минаваха и нещата се влошаваха все повече.

           Преди две или три години разбрах, че е започнала да употребява много алкохол, да стои в заведенията по два–три дни и да не ходи на работа, че дължи непрекъснато пари. Налагаше се да покривам нейните задължения към лихвари и други съмнителни хора, които я заплашваха с физическа саморазправа. Вършех всичко погрешно, мислейки, че я спасявам.

           Миналата година разбрах, че проблемът е станал греда, а не сламка. Изпаднах в ужас, когато видях цялата картина. Разбрах, че е изтеглила пет кредита на стойност около 100 хил. лв. с лихвите. Месечните ѝ вноски бяха над 1400 лв, а тя получаваше около 900 лв. Освен това, дължеше пари и на други хора. Беше толкова паднала на дъното, че в дома ѝ идваха хора – алкохолици, наркомани, такива от малцинствата, които вдигаха толкова шум, че съседите непрекъснато викаха органите на полицията и накрая започна подписка от живущите да бъде изведена от жилището ѝ. Личният ѝ живот беше пълен хаос. Изпаднах в депресия, защото не знаех какво да правя, как да помогна. Тя ставаше все по-агресивна, чупеше, хвърляше, крещеше и аз се върнах в чувствата си от детството. Обзе ме страх какво ще се случи днес – ще се прибере ли, как ще се прибере, ще има ли други хора с нея, ще има ли скандали и дали отново няма да дойде полиция.

           Аз, която винаги съм вярвала, че съм силен човек, тъй като много често се е налагало да вземам важни бързи решения и в работата си, и в живота, и съм намирала изход от много трудни ситуации, сега бях в задънена улица, от която не виждах изход. Депресията победи, защото с пенсията и заплатата си едва успявах да покрия нейните и моите кредити (бях изтеглила такива за да покривам страничните ѝ дългове), да плащам битовите сметки и да има за храна.

           Разбрахме, че това не може да продължава така и обявихме нейното жилище за продажба, за да покрием кредитите ѝ. Но нещата не спираха да се влошават. Най-страшното дойде, когато опита да се самоубие, изпивайки голямо количество хапчета. Сега вярвам, че Господ ни помогна и спасихме живота ѝ.

В нашата програма, която преминаваме сега с Катя и Дима, много ни говорят за планиране в нашия живот, за да се справим със свои слабости и за да постигаме нови нива на развитие.

           През по-голямата част от живота си, благодарение на моята работа, съм правила доста планове. И в личния си живот живеех предимно с планиране, но тогава, приклещена от отчаянието, депресията, без подкрепа от никого, аз направих най-страшния план в живота си.

           Тъй като нямахме близки или роднини, на които мога да разчитам, че ще се погрижат за дъщеря ми, след като ние с баща ѝ си отидем от този свят и не намирах никакъв смисъл повече да живея, аз, която само преди броени дни се борих да спася живота ѝ, реших, че няма да допусна тя да пропадне дотам, че да умре в някоя канавка на улицата и да няма кой да се погрижи за нея.

           Разбира се, както винаги, отново взех контрола в ръцете си и реших след продажба на жилището и покриване на всички задължения, да отнема своя и нейния живот. И така, направих перфектния план точно как да се случи това, с какви средства и кой да се погрижи за нас. Исках да оставя това написано, с точните указания за всичко и за себе си бях спокойна, но когато стигнах до подробностите за дъщеря ми, ръката ми спря да пише. Последното, което съм написала е: „Господи, толкова е трудно да отнемеш живота на детето си, което с много трудности дойде на този свят, което толкова много обичам, за което се борих, смисълът на целия ми живот”.

Продажбата на жилището се бавеше, а моя приятелка ми изпращаше напрекъснато съобщения за организирани групи за зависими и за техните близки, но аз не гледах особено сериозно на това. Бях спокойна, защото вече бях взела своето решение. Все пак отидох на няколко места, но разговорът с психолозите не ми допадна.

           И стигам до момента, в който получих от приятелката си съобщение за групата на Катя. Изпрати ми сайта на „Път към свободата”. Имаше адрес и телефон. Отново с недоверие се обадих и на 27 май 2019 г. отидох на консултация. От тази дата започна чудото на спасението на моето семейство.

           В началото дори не знаех за какво става дума. Купих си книгата „Път към свободата на твоето семество” на Наталия Потопаева. Слушайки за тези стъпки и четейки от книгата, си мислех: „Как Бог може да ми помогне, това е почти невъзможно“. Но още при второто ми посещение на групата за роднини на зависими разбрах, че по-голяма нужда от помощ имам аз, а не дъщеря ми.

           Всеки път слушах в кръга на искреността изповедите на хората там и това, че някои имат напредък в спасението на своите близки. Още от първия миг бях приета като една от тях с прегръдките в началото и в края на всяка лекция, с общата молитва за техните благодарности и нужди. В групата за роднини на зависими срещнах хора с моя проблем, с които можех да говоря и да споделям. Слушайки най-вече поученията на Катя, в мен започна да се промъква надеждата. С нейното излъчване и усмивка, тя пречупваше през вярата и нейната опитност проблемите, които ме вълнуваха. Изпълнявах напътствията, домашните работи, четях Божието слово от Библията.

           До този момент аз никога не бях отваряла Библия. Тя дълги години беше поставена в секцията и само бършех прахта от нея. За първи път сега аз отварях тази книга на живота и не знаех откъде да започна, какво да чета, нищо не разбирах.

           Но това, което промени изцяло всичко и ме върна към живота, е срещата ни с Людмила Ганноха в Пловдив. След словото на Людмила Ганноха, аз си повярвях, че ще измъкна себе си и детето си от тази яма, в която бяхме попаднали. Ще започна отначало да променям себе си и да вървя по стъпките, описани от Наталия Потопаева. Вече знаех, че имам цел, за която да се боря.

           Благодаря на Катя и на Дима за това, че ми помогнаха да започна да се променям, да пусна контрола, което беше най-трудно за мен, да не допускам лошите и отрицателни мисли да ме връхлитат като кошмар ежеминутно и да мисля позитивно. Благодаря и на хората от групата, които ме подкрепяха, помагаха, насърчаваха и се  грижеха за мен.

           Това, с което аз искам да насърча, е да вярвате, че спасение за Вас и вашите близки има, ако сте упорити, прилежни, истински вярвате в нашия Господ Исус Христос и изпълнявате напътствията от книгата на Наталия Потопаева.

           Аз се стараех и се старая истински да бъда прилежна, да се усъвършенствам, за да измина своя път на свободата и първите резултати дойдоха толкова бързо, че сама трудно вярвах какво се случва:

• Дъщеря ми прекъсна връзките си с всички хора, които бяха от предишното ѝ обкръжение.

• В деня, в който се намериха купувачи за жилището, съпругът ми реши да помогне и да покрие по-голяма част от кредитите. Промяната в него беше голяма, защото той се беше отказал от дъщеря ни, не поддържаше никакви взаимоотношения с нея и можеше да направи това една година или шест месеца преди това, но той реши да бъде сега, благодарение на моята и нейната промяна. С това той спаси живота на цялото ни семейство.

• Дъщеря ми повече от година и половина не посещава заведения, започна нова работа, която харесва и върши с удоволствие. Преодоля проблема с дисциплината си. Взе решение да се промени и никога да не се връща към стария си начин на живот. Това го показва не само на думи. Води здравословен начин на живот и вече се освобждава от зависимостите, заради които пропусна важни неща в живота си. Много ѝ помогна вярата и насърченията на Катя и Дима и хора от групата, които станаха нейни приятели. Желанието ѝ е когато стане достатъчно силна, да се посвети да помага на хора, зависими от алкохола. Разбира се, борбата ѝ продължава. Има още доста неща да променя, но тя вярва, че ще бъде победител.

           А за себе си мога да кажа – не пропусках срещите с групата, и при новите условия – онлайн изучаването на стъпките и всички нови идеи, с които Катя и Дима ни помагат да продължим нашата промяна. Оставих контрола над дъщеря ми. Моля се усърдно и чета Божието слово. Освободих се от отчаянието, самосъжалението и чувството ми за вина. Станах по-смирена и постигнах равновесие, спокойствие и вътрешен мир. Не допускам тревожността и напрежението да ме завладяват. Изучавайки стъпките, намерих сили да простя на хора, с които не поддържах никакви контакти, поради някакви стари вражди, както и на моя баща, когото мразех, ненавиждах и до края на живота му не му проговорих. В началото ми беше много трудно, но вече все по-лесно изричам тази прошка.

           Сега се обръщам към Вас, които четете моето свидетелство – вярвайте, че има спасение за вас и вашите близки. Вашата промяна ще промени и тях. Вашата свобода ще освободи и тях. От нас се иска постоянство и практически да прилагаме наученото. Да се доверим на тези, които са изминали този път и са се спасили. Нашият Спасител бди над нас, той е толкова добър и ни е дал всичко, от което имаме нужда в този живот. Той ни обича и иска съвсем малко от нас – да му се доверим, да му вярваме да изпълнямаме неговите заповеди. Дори и на тази възраст, аз повярвах, че съм създадена не просто така, а че има мисия и път, определени за мен. Никога не е късно за промяна.