.png)
Продължаваме да говорим за това, което трябва да правят родителите, за да
защитят своето дете от наркотичната и алкохолната зависимост.
☝️Как трябва да бъде възпитано вашето дете, за да може то да противостои на съблазънта да опита наркотици/алкохол⁉️
✔️В публикация № 1 говорихме за важността на общуването с детето от най-ранна възраст.
✔️В публикация № 2 - за важността да изслушвате вашето дете и как правилно да слушате детето.
👉ДНЕС ЩЕ ПОГОВОРИМ ЗА НЕОБХОДИМОСТТА НА ДЕТЕТО ОТ ПОЧИВКА‼️
Детето има нужда да си отпочине от заповеди и разпореждания‼️
Представете си какво ще се случи с вас, скъпи родители, ако 37 пъти през денонощието се обръщат към вас със заповеден тон, 42 пъти – с увещателен, 50 – с обвинителен?
Цифрите не са преувеличени: те са средно такива у родителите, чиито деца имат най-големият шанс да станат невротици:
📌тяхното обикновено състояние е - неуверенност в себе си и своите сили.
📌те са свикнали да приемат мнението на другите – «Ок, както кажеш»;
📌те са зависими от външната оценка - «Какво ще кажат хората».
📌те са склонни към притеснения,
📌недоверчиви са към хората, зациклени са върху себе си, склонни са ту към обвинения, ту към самообвинения.
📌склонни са към манипулации върху емоциите на другите – «Ако ме обичаш, то веднага ще отидеш до магазина...»
И психопати:
📌веднага щом при тях възникнат сложни житейски ситуации и събитията не се развиват така, както биха искали, когато техните желания не се удовлетворяват, те моментално демонстрират своето раздразнение, изобщо не съобразявайки се с реакцията на околните.
📌те не са способни да съчувстват на другите,
📌не са способни да преживяват сложни емоции,
📌не са способни на някакъв осмислен социален живот.
📌В главата на психопата присъства влечение към удоволствието.
Детето се нуждае да си отпочине от заповеди, разпореждания, уговаряне, хвалене, порицаване.
Детето се нуждае от време на време от своя порция почивка.
Без нея — духът ще се задуши.
☝️Особено това касае СТРОГИТЕ родители, които държат своите деца под прицелен надзор, проявяващ се в стремежа им да следят всяка крачка на детето, когато се забранява без разрешение да се прави каквото и да е и даже да се изразяват свои желания
📌Кредото на такива родители е: «Прави така, защото аз съм ти казал/а».
Какво е нужно на децата: твърд контрол или свобода на избора⁉️
ВСИЧКИ ние искаме нашите деца да растат свободни и щастливи, обаче не всички родители и не винаги разбират разликата между свободата и свободията.
📌Някои родители се страхуват, че ако се държат твърдо, това ще стане травма за детето.
📌Други пък не търпят възражения и смятат своето мнение единствено вярно.
И двата варианта не са продуктивни за възпитанието: в първата ситуация детето тиранизира родителите, във втората – родителите тиранизират детето.
Често децата, провокирайки родителите със своето непослушание, капризи и дързост, само искат родителите да си вършат тяхната работа: да им помагат в установяването на граници и правила. Защото само това дава на детето усещане за безопасност и увереност.
Децата, обаче, се объркват от свободията‼️
А правилата им дават възможност да разбират КАКВО могат да правят, КОГА и КАК ⚠️Важно е да не се объркват правилата със заповедите.
Емоционалното «Прибери си чинията!» – това е Заповед, а спокойното «След хранене ние слагаме чиниите в мивката» – е Правило.
За да работи правилото и да бъде полезно за детето, то трябва да бъде:
📌 ясно и разбираемо за детето - например, формулировката «децата не трябва да силягат късно» – е размита, а «децата си лягат да спят в 21:00» – е ясна; 📌 реалистично и адекватно – да съответства на възрастта и възможностите на детето (да се изисква едно 5-годишно дете да седи в ресторанта един час без да мърда от мястото си – е неарелистично); 📌 изпълнимо (правилото «играй с приятелите си, но не се карай с тях» – е изпълнимо); быть полезным для развития ребенка (не трябва да бъде безсмислена забрана или прищявка на «родителя-тиран»).
Освен това е важно правилото да се съблюдава. То трябва да стане навик (например, ако «не гледаме мултифилми докато се храним», то така трябва да бъде винаги).
Свободата на детето започва от разбирането от него на забраните.
Причини за непослушанието на децата: 📌Причина първа – борба за внимание. Някои така отчаяно искат да им обърнат внимание, че предпочитат наказанието и караницата от родителите, отколкото неговото отсъствие. 📌Причина втора – борба за самоутвърждаване. Това е борба против прекалената родителска власт и опекунство. Детето обявява война на безкрайните указания, забележки и опасения на възрастните.
Знаменитото настояване «Аз сам» на двугодишното дете, особено се изостря у подрастващите. Възможността да има свое мнение, да взима собствено решение – това е възможност да придобива свой собствен опит, даже и да погрешен. Ако родителите прекалено често правят забележки и дават съвети, а тяхната критика е прекалено рязка и опасенията са преувеличени, то детето «въстава». 📌Причина трета – желание за отмъщение. Даже без да си дава сметка за това, детето може да се опита за нещо да отмъсти на родителите си: ✔️за сравняване, което не е в негова полза, с по-големите или по-малки братя и сестри, ✔️за унижаване един на друг от членовете на семейството; ✔️за несправедливост на родителите и неизпълняване на техни обещания. ✔️за обида нанесена от родителите: например, ако майката се е разделила с бащата, ако у дома се е появил нов член на семейството, отделили са го от семейството (изпратили са го, например, при баба му без неговото съгласие и пр.). Дълбоко в душата си детето се притеснява и даже страда, а на повърхността са все същите протести, непослушание. 📌Причина четвърта – загуба на вяра в собствения си успех. Когато родителите започват да го критикуват, да му натякват за неговата неуспешност (неуспехи в училище, във взаимоотношенията в класа и с учителите..) - детето губи уверенността в себе си и стига до извода: «Няма защо да се старая, така или иначе нищо няма да се получи». Това е вътре в душата, а с поведението си то показва: «Нека пък да съм лош/а…»
Ако за по-малките деца родителят устанавява правилата сам, то в при подрастващите ситуацията се променя. С тинейджъра е необходимо Правилата да се обсъждат и да се приемат компромисни решения – такива, с които са съгласни и родителите, и детето. Например, тинейджърът иска късно вечерта да излезе с приятели, но в същото време му е необходим пълноценен сън. Родителите и детето трябва съвместно да определят конкретно време на прибирането му у дома. (Ако родителят установява това време едностранно – тинейджърът редовно ще нарушава това правило). След като Правилата са съгласувани, контролът за тяхното изпълняване ляга върху родителите.
👉И не си мислете, че правилата притесняват тинейджъра, напротив – това е отличен инструмент, който създава защитни граници и одновременно задава пространство за неговата свобода. А да се подвеждате по неговите емоции и да се карате с детето – ето това е истинското притеснение.
👉Понякога на родителите им се налага да си имат работа с по-сериозни постъпки на тинейджъра, отколкото късното връщане у дома. С такива, които влекат след себе си и сериозни последствия.
Независимо от тежестта на постъпката, методът за нейното поправяне не трябва да унижава достойнството на детето, и уважението по отношение към него❗ ✔️Например, мъмренето направено насаме е много по-добро от публичното порицаване. Останете сдържани. ✔️Не окачвайте на детето си етикет и не го унижавайте‼️
ИЗБЕГВАЙТЕ СВОБОДИЯТА – прекалената свобода от страна на родителите е пагубна, когато глезят своите деца, позволявайки им да правят всичко каквото им дойде на ума.
С любов установените твърди граници на поведението дават на децата най-добри шансове за успех‼️
Скъпи родители, за да сме сигурни, че нашите деца са готови да се справят с житейските трудности, ние, преди всичко, трябва да ги подготвим преди да се сблъскат с тях‼️
☝️Помнете, всяко сериозно нарушение на поведението –това е вик за помощ. Така със своето поведение детето ни казва: «Зле ми е! Помогнете ми!».
Уважаеми родители, вашата любов – това е най-добрата защита от всяка една зависимост‼️
Но, ако вашето дете вече употребява наркотици, ние ви каним на безплатна консултацияна тел. 0877 900 381 и 0877 900 391.