Acerca de

            Казвам се Петя Матанска и искам да споделя с вас моята история, за да чуят и разберат колкото се може повече хора истината, че има свобода от зависимост, свобода от страха и ужаса в живота ни. За мен наистина е важно човек да получи надежда, подкрепа и увереност, че има изход от всяка една ситуация, независимо колко зле изглежда всичко.

            Историята ми започна преди около 15 години, когато се омъжих щастливо за моята голяма любов. Оженихме се след дълга връзка от близо 8 години, обичащи се и мечтаещи за този ден. След две години разбрах, че съм бременна и това беше също много дългоочакван момент. Но вместо да се радваме на това щастие, което идваше в живота ни, между мен и съпруга ми се появи голяма пропаст, зародиха се скандали, отдалечаване и вечно безпаричие.

            В началото не знаех какво се случва, но с времето разбрах, че мъжът ми играе „Еврофутбол”. Той винаги отричаше и твърдеше, че това не е вярно, но след като намерих талони от залагане в колата му, той си призна. Така започна всичко. Малко по малко, ден след ден проблемите се задълбочаваха. Започна да ходи по казина, хората го виждаха и ми се обаждаха, за да ме предупредят, но той винаги отричаше и скриваше истината. Аз сляпо му вярвах и си затварях очите, оправдавайки го, че е много добър и доверчив. Но всичко това е било само една заблуда, просто исках да вярвам, че мъжът ми не е зависим.

С течение на времето започна да залага ценни вещи по заложните къщи, като в началото започна с халките от сватбата ни и моето злато. Последваха лаптопи, таблети и телефони, а да не говорим за кражбата на портмонета и пари от вкъщи. Но той знаеше, че каквото и да направи, след като ми се усмихне и ме прегърне, аз вече съм готова да намеря пари, за да откупя всичко, което е заложил. Това се случваше много пъти и винаги обещаваше, че е за последно, но наистина спря да го прави за известно време, когато го оставих да си изплаша сам вещите, които е заложил. Вярно, загубихме няколко скъпи и ценни вещи, но това беше за негов урок.

С годините проблемът се задълбочаваше все повече и повече, всичките пари, които печелеше, ги изиграваше в казината и продължаваше да търси кредити и заеми. Аз живеех в постоянни манипулации, че някой го заплашва и ще дойде в къщи да си търси парите, че дължи пари на лихвари и ще го пребият. Той знаеше, че когато ме изплаши, защото историите му всеки път бяха все по-страшни, аз веднага започвах да търся пари. Естествено: „за последно” и „утре ги връщаме”, тъй като винаги имаше идея от къде ще вземе утре, за да ми ги върне. Аз му вярвах и въпреки всички съмнения вътре в мен, винаги плащах и давах пари.

В работата си мъжът ми много пъти инсценираше, че са му разбили стъклото на камиона (понеже е шофьор) и са откраднали служебните пари, които са му давали шефовете, за да направи курса, а в същото време той ги е изигравал в казиното. През времето, когато имахме фирма за изработка на огради и врати от желязо, хора идваха у нас да си търсят парите за изделията, които им е обещал да монтира. Сумите бяха хиляди левове. В друг случай до последно ме лъга, че работи по една поръчка, а всъщност беше изиграл капарото от 2 хил. лева. Аз се наех да му „помогна”, като взема заеми, за да направим и монтираме поръчката. Лично аз боядисах цялата ограда, докато мъжът ми си пиеше кафето и не си помръдваше пръста за нищо. Уговорката ни беше, че след като монтираме, аз ще получа всички пари и ще си върна заемите на хората. Сумата, която трябваше да ни платят клиентите, беше 1700 лева и аз дължах горе-долу толкова. След като взе парите, той ми подхвърли 500 лева и ми каза: „Оправяй се, както можеш, аз взимам другите пари, защото ако не ги платя на лихварите, ще ме убият”. Това, разбира се, беше лъжа и в този момент ми идваше да скоча от колата в движение и всичко това да свърши. Но уви, продължавахме да живеем в омагьосания кръг и постепенно животът ни се превърна в истински ад – скандали, обиди, омраза, пари, пари, пари...

Взех решение да спра всичко това, изгоних съпруга си от къщи и подадох молба за развод. Не исках повече аз и детето ми да живеем в този ад. Всеки ден той ме умоляваше и увещаваше колко много обича и мен, и детето и в крайна сметка оттеглих молбата си за развод. През цялото време ми обясняваше как е спрял да играе и вече живее нов живот.

            След седем месеца раздяла ние отново заживяхме заедно „новия си живот”, но нищо не беше ново, напротив, още пет нови бързи кредита и куп лъжи. Започна нова работа и отново – кражба на служебни пари, търсене от хора, залагане на телефони – всичко наново. Всичките ми мечти отново рухнаха, разбрах, че за тези седем месеца не се е променил с нищо.

            През времето, в което бях сама, разбрах едно: това е моят съпруг. Тогава взех решение повече никога да не се разделяме, решение, че трябва аз да се променя – да не му давам пари, да не му говоря за пари, да го обичам такъв, какъвто е. Това беше много трудно за човек, свикнал да контролира всичко, да бъде жертва и да решава проблемите.

            Не споделях с никого за проблема ни, криех от всички близки, защото никой не ме разбираше и ако загатнех на някой за проблема, всички ми казваха: „Остави го, не се занимавай с него!”, но аз не можех и търсех изход. Така срещнах семейство Дмитрий и Екатерина Карпови на едно неделно събрание, които заедно с още двама украинци споделиха своите истории за своя път към свободата от наркотиците. Как сега, след толкова години, те живеят щастливо в пълна свобода и помагат на зависимите хора. Докато ги слушах, плачех от радост през цялото време, разбирайки, че съм намерила изход за моите проблеми. След събранието говорих с тях и те ме поканиха на групите за роднини на зависими. Също така си купих книгата на Наталия Потопаева „Път към свободата на твоето семейство”, която прочетох на един дъх и получих много отговори за себе си. След седмица вече посещавах групата за роднини в град Пловдив и оттогава досега, близо четири години, съм близо до това семейство, което даде надежда, вдъхна вяра и е подкрепа за мен и моето семейство.

Благодарение на програмата и примера на семейство Карпови, на техните съвети, аз разбрах, че съм съзависима и че първо аз трябва да оздравея. После, като по-трезво мислеща, да съм в дома си пример, на който моите близки да искат да подражават, т. е. този, който е намерил програмата, измъква своя близък от проблема му. Без обвинения, без упреци, сърдене, следене, контрол и без даване на пари, малко по малко всичко започна да си идва на мястото. Чрез програмата започна моята промяна и възстановяване, разбрах, че съм личност и започнах да държа на себе си. Не позволявах да ме обиждат, мачкат и тормозят, получих траен мир и свобода от тази дългогодишна съзависимост.

            Въпреки че дълго време съпругът ми продължаваше да не носи заплатата си вкъщи, аз не се отказвах и ходех всеки вторник на група за роднини и в неделя на събиране с Дима и Катя. Мъжът ми разбра, че съм сериозна и няма да се откажа от това, въпреки недоволството му, но аз виждах, че моята промяна му харесва. Не мина много време и той ми се довери, разбирайки, че когато парите са у него, той се изкушава и ги проиграва, затова ги повери на мен. За пръв път от много години мъжът ми си даваше заплатата вкъщи. Обстановката в дома ни се успокои, взаимоотношенията ни се подобряваха с всеки ден, сега ние общуваме, радваме се и почиваме заедно.

            Всичко това дължа на програмата на Наталия Потопаева „Път към свободата…”, която ни учи как да се променяме отвътре навън, да работим върху себе си и характера си и да влияем на близките ни, без да се дразним и ядосваме от изборите, проблемите и паденията им. Всеки ден да живеем с вяра, че най-доброто тепърва предстои и че това е само началото на нашата приказка.

            Искам да споделя с вас някои принципи от програмата, които са ми помогнали в пътя ми към свободата:

    1. Взаимоотношенията с Бог – връзката с Него, изповедите, четенето на Библията – знаейки и разбирайки, че само Той може да помогне в нашата ситуация . Защото свободата от зависимост е Божие чудо.

    2. Вярата, че най-доброто предстои. Вярата се изгражда всеки ден, преминавайки през трудности и проблеми. Така растем и заякваме, готови за достигането на нови върхове.

    3. Търпението – всеки от нас иска бързи резултати, но бързият резултат е опасен. Търпението ни трябва да се превърне в дълготърпение и да разберем, че постепенният резултат е траен и сладък.

    4. Прошката – изключително важна, за да можем да продължим напред. Ако не простим или не се извиним, тя стои като „препъни камък“, в който постоянно се спъваме през живота ни. Прошката ни дава свобода и изцеление, така ще оздравеем отвътре. Прости заради себе си.

    5. Обкръжението – много е важно с кого се събираме и общуваме, защото всеки човек ни влияе, за добро или за зло. Така че трябва много внимателно да подбираме обкръжението си.       

    6. Границите или „твърдата любов” е едно от първите и най-важни правила, когато имаме зависим вкъщи. Без граници, твърдост и отстояване от наша страна, близките ни ще продължават да ни манипулират.

            За финал искам да ви кажа: Бъдете силни, смели, борбени и никога не се отказвайте, защото този, който устои докрай, ще види своята победа!

                            С обич: Петя