Acerca de

           По време на 30-годишната алкохолна зависимост на брат ми цялото ни семейство премина през всички трудни и тежки състояния и последствия, които биха могли да се случат на един зависим човек и близките му. Родителите ми се примириха, но аз дълбоко в себе си вярвах, че има надежда.

Един ден срещнах Люси Полигорска. Тя ми подари книгата на Наталия Потопаева „Път към свободата на твоето семейство“ и сподели за Дима и Катя Карпови. Веднага прочетох книгата. Дълбоко ме развълнува и си казах: „Ето, ако брат ми я прочете, ще се оправи“. Дааа, ама не – той не пожела да я прочете. Състоянието му дори се влошаваше.

           След време попаднах на интервю по БХТВ с Дима и Катя. Свидетелството им много ме насърчи и веднага им се обадих. Дима ме попита дали брат ми иска помощ. При моя отговор: „Не, не иска“ той ми обясни, че съпругата му, Катя, е стартирала онлайн обучение и ако желая, мога да ѝ се обадя. Представете си моето очудване и възмущение: брат ми има проблем, аз съм потърпевша, но не той, а аз трябва да преминавам програма!

Изминаха няколко дни в размисъл, след което се обадих на Катя. Тя, според мен, е много силен мотиватор. Обясни ми много ясно и убедително защо трябва да преминавам програмата и как ще бъда в помощ на себе си и на брат си. Тогава разбрах, че съществува състояние „съ-зависимост“, а аз самата съм станала съзависима. Вече нямаше колебание в мен и взех решение да участвам в програмата. Обучението така ме погълна! Осъзнах грешния подход и неправилното отношение, което съм имала към себе си и към брат си. И така, през м. октомври 2018 г. поех по пътя на Свободата, в който продължавам да вървя и до днес.

           Преминах през цикъла от „стъпки“ на програмата няколко пъти, също – обучението за личностно израстване и лидерското обучение. Така се породи копнеж в сърцето ми да помагам на роднини на зависими, понеже когато си свободен, ти искаш да носиш и да даваш тази свобода и на другите. Стартирахме група за помощ на роднини в град Бургас. Започнахме със седем човека, а вече сме 15.  Хората са прекрасни и силно мотивирани да продължават програмата. Всеки един от нас се усеща свободен и вижда промяната в себе си. Някои от роднините вече сами водят отделни стъпки. Карантината не ни попречи, защото срещите ни продължиха онлайн.

           Какво се случваше с брат ми през това време ли? Само поради моята промяна – молитви, поставяне на правилните граници и добро отношение – той се смири и видимо се промени, и продължава да се променя. Вече няма запиване и детокс, ходи редовно на работа, посреща нуждите си и дори когато го помоля за помощ, помага.  Да, продължава да посяга към алкохола, но не демонстративно, не ме притеснява. Това ми дава надежда да не спирам да вярвам, защото усещам, че ще го видя на 100% свободен.

           Благодарна съм на Бог, че доведе Дима и Катя Карпови в България. Благодарна съм им за големите сърца, с които ни обгрижват и менторстват. Затова, че дойдоха в живота ми и ме научиха да приемам предизвикателствата и да виждам възможностите, и така да осмислям живота си по нов начин в новото време, което ни предстои.

           Вече съм пенсионерка, но в движението „Път към свободата“, част от което съм, животът ми придобива нов смисъл – чувствам се полезна, защото съм в помощ на другите. Нещо повече – по този начин помагам най-вече на себе си. А помагайки на себе си, ние сме по-пълноценни в помощта си към другите.