Acerca de

Неготово Свидетелство

           Здравейте, казвам се Мартин Христов от град Бяла Слатина, област Враца. На 26 години съм и имах проблем с наркотиците от близо 10 години.

           Всичко започна, когато бях на 16 години и с приятелите ми започнахме да употребяваме марихуана. Отначало вземахме само вечер, когато се събирахме в дома на един от тях. И така, малко по малко, започнах да употребявам по няколко пъти на ден. След това започнах да опитвам и други наркотични вещества като амфетамини, метамфетамини, кокаин, дизайнерски дроги и така се стигна до моята зависимост.

В началото всичко беше наред, успявах да се прикривам от родителите ми и си мислех, че не върша нищо лошо. След време обаче състоянието ми ставаше все по-лошо и явно видимо си личеше, че вече не съм същият човек, въпреки че аз не го осъзнавах.

           Майка ми първа забеляза това в мен и искаше да ми помогне, първо чрез разговори, след това чрез психолози и накрая с психиатри и лекарства. Ефектът беше нулев, а и аз самият все още не мислех, че имам проблем и продължих да ги употребявам. Това не ми попречи да завърша висшето си образование, но поради това, че не успях да си намеря работа по специалността, реших да замина на гурбет в чужбина и да се опитам да се откъсна от приятелите и лошите навици.

           Наистина, докато бях в Англия и Франция, не употребявах, но като се върнех в родния ми град, положението всеки път ставаше все по-страшно. И така се стигна до положение, в което никой от приятелите ми не искаше да се вижда с мен, имах проблеми с полицията, а родителите ми се бяха видели „в чудо“ и не знаеха какво да направят, за да ми помогнат. Продължавах да върша все по-големи глупости и тогава те решиха да ми поставят условие: или отивам да се лекувам, или ме изхвърлят на улицата, да се оправям сам.

           През това време майка ми беше разбрала и преминаваше онлайн програмата „Път към свободата“. И така, един ден тя ми каза, че има център за рехабилитация и ме помоли да вляза и да се опитам да спра с глупостите и наркотиците. На 7 юни 2020 г. аз реших да я послушам и да пробвам да се променя, но уви, изкарах почти месец и смятах, че съм готов... Прибрах се вкъщи и издържах точно 2 дни без наркотици, а след това дори започнах да употребявам още повече. Тогава осъзнах, че наистина имам сериозен проблем и че така не мога да живея повече.

Взех твърдо решение да вляза отново и да изкарам програмата докрай. Вече 6 месеца съм тук, чувствам се прекрасно и зная, че никога повече няма да се върна към стария начин на живот. Не мислех, че вярата в Бог и изучаването на Библията толкова много ще променят вижданията и разбиранията ми за живота. Програмата „Път към свободата“ наистина прави чудеса! За това време станах доста по-смирен и въздържан човек, научих се на послушание, което за мен беше доста трудно преди.

           Благодарен съм на родителите си, че ми откриха това невероятно място, благодарен съм на моите наставници в центъра, че ми помагат да се усъвършенствам и израствам като личност. Също така съм много благодарен на моите духовни учители Дима и Катя за всичко, което правят за мен, те наистина са едни прекрасни и добри хора, каквито досега не бях срещал.

           Харесва ми тук, чувствам се удовлетворен от всяко нещо, което правя и смятам, след като премина програмата, да остана и да започна и аз да помагам на зависими хора.