Acerca de

           Казвам се Мария Стоянова и съм от гр. Пловдив, но живея в гр. София от 11 години.

Бях чувала за програмата „Път към свободата на твоето семейство“ още преди около три години – моя приятелка, запозната със зависимостта в моето семейство, ми беше изпратила линк с координатите на движението в гр. Пловдив. Тогава си мислех как ли точно ще стане, как да споделя с родителите си за тази нова възможност в нашия град. Още по-трудно си представях как точно ще накарам зависимата ми майка да се обади и да отиде на въпросния адрес, за да потърси помощ. Само си мечтаех за тези неща, но никак не ми се виждаше реално и възможно.

           Малко по-късно имах шанса да видя и да чуя на живо самата основателка на движението Наталия Потопаева, която гостуваше в София на лидерите и на движението за България Дмитрий и Екатерина Карпови. Бях „грабната“ от простотата и искреността, от силата на личното свидетелство и от невероятното излъчване на тази жена. Казах си: „Ето това е нещо ново, съвсем различна гледна точка“ – фокусът вече беше насочен към роднините на зависими. За пръв път можех да се запозная с хора със същия проблем, който имах в моето семейство, да разпозная същата болка в очите им, да чуя думите, които аз самата съм изричала, когато те споделяха историите си. Сякаш разказваха моя живот.

           После ежедневието някак ме завъртя и поради физическа невъзможност да посещавам групите в определения ден и час, успях да отида само два пъти на сбирките. Но мисълта, че има нещо особено, различно в тази програма, както и че аз самата се нуждая от насърчение, от свобода, от промяна в мисленето, не ме оставяше на мира. Така се стигна до момента, около година по-късно, когато вече можех да посещавам група в моя квартал, при това водена от моя близка приятелка. Преминавайки още първата стъпка на програмата, започнаха да падат всички заблуди, с които съм живяла дотогава, например, че някой отвън ще дойде и ще промени зависимата ми майка, ще ѝ повлияе, ще я излекува, ще я направи нова – като с вълшебна пръчица. Започнах да разбирам колко е важно самите роднини, намиращи се в съ-зависимост, да получат първо изцеление на душите и умовете си, да бъдат освободени, рехабилитирани, здраво и правилно мислещи, да се изпълват с вяра, за да могат да поведат зависимите си близки към свободата и изцелението, да им повлияят индиректно, като ги мотивират към промяна.

           Посещаването на групите, следването на стъпките и изпълняването на домашните работи, самото общуване с това мое ново голямо семейство от цяла България (защото роднините на зависими са обединени чрез социалните мрежи в една голяма общност „Път към свободата“, където всички се насърчаваме, споделяме, съветваме, молим, учим се), подкрепата, усещането за заедност – всичко това ми даде сили и порив да вървя напред, да се променям, да поискам да пусна непростителността, вината, болките, заблудите, всичко негативно от миналото си и да започна да живея тук и сега, да живея и за себе си, да спра да живея живота на моята зависима майка, отлагайки щастието си.

           Постепенно получих свободата си, усетих се силна и уверена, намерих себе си, намерих призванието си – да помагам с цялото си сърце на зависими и техните роднини по пътя им към свободата. Преминах необходимото обучение за лидери и започнах да водя група за роднини, а след това и друга. Всъщност, моето израстване и самоусъвършенстване продължава и днес и ще продължи и занапред, докато дишам. Отвориха се очите ми за това колко дълго съм оставяла потенциала и талантите ми да бъдат „приспани“, „заровени“. Осъзнах, че съм живяла живот като „на пауза“, отлагала съм радостта и щастието си за там – някога, когато близките ми се изцелят и получат свободата си... Каква огромна заблуда! Толкова съм щастлива и благодарна, че животът ме срещна със семейство Карпови, които постояно ни обучаваха, тренираха, насърчаваха, провокираха, събудиха ни за живот! Наблюдавах как самата аз, а и жените, с които общувам и с които станахме много близки, се променяме, растем, непрестанно работим върху себе си и постепенно поемаме контрола над живота си.                            Подкрепяхме се в болките и тежестите си, радвахме се за победите си, започнахме да си връщаме вкуса към живота, искрено се забавлявахме и радвахме дори и на най-малките неща.

Станах свидетел на изцелени и трансформирани личности – на момчетата в центъра за рехабилитация в Долни Воден, както и на немалко зависими, които са роднини на жени, които посещават групите за взаимопомощ в София.

           Благодарна съм, че получих шанса да съм част от това движение, да имам привилегията да черпя от 25-годишния опит на програмата, създадена в Украйна.

           Вярата ми порасна до ново ниво. Започнах да предприемам нови, неизпробвани дотогава действия спрямо родителите ми. Атмосферата в дома ми започна да се променя – научих се да поставям ясни граници и да не се оставям повече на манипулациите на зависимата ми майка и дълбоко съзависимия ми баща. Брат ми също бе повлиян от духа на движението „Път към свободата на твоето семейство“ чрез общуването си с мен, с Дима и Катя, с другите роднини, както и чрез слушането на стъпките от Програмата във фейсбук групата ни. Той също промени действията и реакциите си спрямо родителите ни и започна своя собствен процес на промяна и рехабилитация.

           Промяната ми продължава – всички ясно съзнаваме, че това е процес. Всеки ден се чувствам все по-свободна, по-щастлива и по-силна. Благодаря на Бог, че тази програма достигна в България и вече има изход, достъпен за всички, които се нуждаят да получат свобода за себе си и за своето семейство!