Acerca de

           Благодаря на Наталия Потoпаева, която е основател на програмата! Благодаря на Дмитрий и Екатерина Карпови, които са представители на програмата за България и с тяхна помощ имаме шанса да променяме самите себе си, както и нашите близки! Животът е кратък и затова трябва да се живее в свобода. За съжаление времената, в които живеем, предлагат много изкушения и когато младеж не е узрял да се справя с предизвикателствата на света, много лесно и по детски любопитно може да попадне в плен на зависимостта. А самите близки и роднини, които го обичаме безрезервно, ставаме съзависими. Преди да открия програмата, животът ми се въртеше около това как да помагам на нашия зависим. С една дума имах зависим син, а самата аз бях съзависима, или – аз зависима от него. Каквото беше неговото настроение, такова беше и моето, неговита проблеми бяха и мои, неговата зависимост беше и моя. Това време беше като някакъв кошмар, от който като че ли никога нямаше да се събудя. Тогава не бях наясно, че това е болест, а самите ние се разболяваме, като гледаме, как синът ни се самообвинява ежедневно, как няма никакво самочувствие, приятели, хора, които да разбират през какво преминава. Нямах идея какво да правя, как да се справя със ситуацията, единствено ми оставаше да живея в непрекъснат стрес, лишена от сън дни наред, следене, проверки, с единствена цел да го предпазя от евентуална неприятност. Търсеше начини да се промени, пробваше и когато се проваляше, ставаше още по-затворен и не намираше смисъл да продължава напред в живота си, да се бори, изпадаше в отчаяние, а аз не можех да му помогна. Изпитвах и срам, криех страхове, тревоги и задържах всичко в себе си. Забравих за себе си, за приятелите, за мечтите си, не споделях с никого и това много ми тежеше. Търсех вината в себе си и не виждах изход от това положение. Безсилна бях и трябваше да призная, че ми трябваше помощ.

           С програмата се запознах благодарение на моя син. Той сам я беше намерил в интернет, беше се свързал и обяви, че това е единственото му спасение. Каза, че иска да го заведем в защитеното жилище и да го оставим, защото там видя изход от зависимостта си. Така научихме за съществуването на програмата, която беше създадена от Наталия Потопаева. Изпълнихме неговото желание и така се запознах с Дмитрий Карпов и осъзнах, че това е едиствения човек, който може да му помогне. Вече от опит мога да говоря, че двамата с Катя, прилагайки програмата, работят и вече повече от година вървим цялото семейство заедно с него по пътя към свободата. В началото не беше лесно да спра да контролирам, да се притеснявам, да се опитвам да променя мисленето си, навиците си, но колкото повече се уча, толкова по-лесно се получава. Трябваше да се науча как да продължа да живея собствения си живот, да се погрижа за себе си, за хората около мен и най-вече да имам вяра, че всичко е възможно да се промени, когато се променим ние, да запазя спокойствие и да го гледам вече с други очи. Забравила бях колко е добър, състрадателен, как ме е правил щастлива, че e мой син. Задачата на програмата е да изгради от нас нови хора, които да се радваме всеки ден от живота си, да бъдем благодарни на това, което имаме, като не мислим за това, което нямаме. Когато съм мислила и живяла само с най-лошото, което може да се случи, всъщност съм предизвиквала реалност. Програмата ме научи, че първо аз самата трябва да се променя, за да дойде промяната и в него. Научих се да приемам себе си и него такива, каквито сме, да живеем в хармония и мир, с емоциите си, как да прощаваме на хората около нас, независимо колко са ни наранили и да помагам на други хора, които в момента минават през моите проблеми. Вече имам надежда за бъдещето и съм готова да се боря, за което много ми помогна програма за роднини на зависими и специално Екатерина Карпова, която ме научи на търпение, смирение, на вяра. Получих много практични съвети за ежедневието си и как сама да си простя, да имам цели и спокойствие, въпреки положението, как да общувам правилно с хората около мен, как да прощавам и най-вече как да запазя тази увереност завинаги. Научих се, че да помагам на другите е всъщност най-правилният начин да помагам на себе си. Главното, което научих, е, че промяната в мисленето, в навиците, които с години са били грешни, могат да доведат до свобода. Самата свобода е да не се тревожим за това какво мислят другите за нас, когато имаме вяра в себе си и в хората. Сега съм уверена в себе си, приемам тялото и външността си, повече се радвам на това, което имам, не търся щастието навън, защото то е вътре в мен. Най-важно е да обичаме, важно е първо да се научим да даваме любов и след това да очакваме да получим. Сега имам всичко това и продължавам да работя върху своето усъвършенстване, имам свободен син, който много ни радва, обича и прави всичко възможно да помага на други момчета в центъра.

           Създадени са вайбър- и фейсбук-групи за помощ на зависими и съзависими, където се обсъждат проблеми от всекидневието, споделя се, искат се съвети. Програмата работи вече 25 години, има такива групи и в други държави, като хиляди хора са получили свобода от зависимост и съзависимост. Програмата е много добра и помага, защото е заложен примера в нея. Много по-лесно е да виждаш как се случват нещата, да виждаш как се живее свободно, а не само да четеш за това.

           Благодаря за програмата на Наталия Потопаева! Благодаря на Катя и Дима, защото ясно осъзнавам, че без тях нямаше да имам тази свобода!