Acerca de

           Здравейте, казвам се Кристиан, на 23 години, от град Ямбол. Започнах да пиша това лично свидетелство, за да дам старт и да повярват зависимите хора, че всеки може да се отърве от своите зависимости.

           Тренирам футбол от 11-годишен и това ми беше мечта от малък. Имах хубав живот, харесваше ми да спортувам и не се интересувах от неща, които биха ме дърпали надолу, но когато навърших 17 години, се повлиях от момчетата в моето училище и започнах да пуша цигари. Не след дълго опитах и марихуана. В началото се чувствах „добре“ и си мислех: „Какво от това, че пуша, пушенето няма да ми попречи в живота“. Мислех, че ще успея едновременно да злоупотребявам и да играя футбол.

           Две години по-късно реших, че се чувствам „замалял“ и по-малко енергичен и че марихуаната забавя мисленето ми и пречи на начинанията ми. Тогава дяволът „влезе в роля“ и аз замених марихуаната с по-бърз наркотик – метамфетамин. Този наркотик в началото ме подлъга, че се чувствам по-добре и по-енергичен от него и аз продължих да го употребявам, докато не започнаха караници с приятели без реална причина, започнах да не се разбирам с хората и усещах как наркотиците ме отделят дори от семейството.

           Опитвах да ги спра, спирах за определен период, отношенията ми с приятели се подобряваха временно, докато не ми дойдеше отново желанието да взема от този наркотик. После се упреквах за всичко, започвах да се замислям над определени въпроси от живота като всеки нормален зрял човек. Нямаше как да създам семейство и да се грижа за него, да взема толкова важно решение в моя живот, след като аз самият не бях сигурен за себе си и не знаех в бъдеще какъв живот ще имам, ако продължавам така. Нямах яснота какво смислено нещо мога да направя, за да оползотворя утрешния ден. Аз дори нямах сигурна работа.

           Ходех само на сезонни работи през лятото за по 3–4 месеца. Работех в чейндж бюро в курортен град, където обменях валута на чужденци. Беше хубава работа, но само за лятото. А, както се сещате, след края на лятото се връщах в родния си град и без значение дали съм събрал 3, 4 или 5 хиляди лева, ги пръсках само за месец–два за наркотици и хазарт. Когато свършеха тези пари, живеех още по-безсмислен живот, като от време на време се занимавах и с пласиране на наркотици. Никога не съм искал да се задълбочавам в тази сфера, но и не можех да се отърва. Като цяло виждах, че нямам никакво хубаво бъдеще, ако продължавам да живея по този начин.

           И така, взех решение да призная на майка ми в каква дупка се намирам и че този живот вече не ми харесва и искам промяна, а нямам решение. Тогава тя разбра за програмата „Път към свободата“. Отидохме с нея в с. Крумово (тогавашното местоположение на центъра за рехабилитация), за да разбера какво представлява центъра и да се запозная с програмата, тъй като не исках да се лекувам с хапчета, нито да ходя в психиатрии. След като опознах момчетата и методите на работа, разбрах, че няма нищо страшно.

И така, един месец след този ден взех окончателно решение да вляза при момчетата в центъра и да променя живота си занапред. Центърът вече беше се преместил в друго село, но това не ми попречи да продължа да искам промяната и на 17 юли 2020 г. с баща ми и с дядо ми потеглихме към кв. Долни Воден на гр. Асеновград. Благодарен съм на майка ми, която премина програмата за роднини на зависими успешно, благодарен съм ѝ, че ме насочи и мен, след като я помолих за помощ.

           Сега, след близо година, вече виждам нещата от живота по доста по-добър и по-зрял начин, за което съм щастлив. Преди гледах на наркотика като на нещо хубаво и изпитвах нужда от него, но сега го виждам като боклук от кошчето. Когато употребявах наркотици, не осъзнавах, че от това животът ти пропада и се проваляш като човек и личност, но вече съм убеден в този факт.

           След седем месеца без наркотици и цигари в центъра за рехабилитация „Път към свободата“ се чувствам по-жизнен, по-твърд във вземането на решения и по-сигурен в моите планове за бъдещето. За тези месеци прочетох 12 книги и не мисля да спирам да работя върху себе си, нито да спирам да чета книги, защото не желая да спирам да се усъвършенствам и искам да вървя само напред и нагоре. Радвам се, че взех толкова важно решение в моя живот, защото то го промени драстично. Първите ми цели след завършване на програмата са да започна работа, която ми харесва, както и да продължа висшето си образование, от което се бях отказал на втората година. Също така, след едногодишно прекъсване, планирам да подновя тренировките по футбол, но вече в друг град.

           Нека всеки зависим осъзнае грешките си и поеме по правилния път.