Acerca de

Нейното Свидетелство

           Живея в квартал на гр. Сливен, където 70–80% от жителите са наркозависими – това е почти във всяка втора, трета къща. Когато бяха малки децата ни, със съпруга ми често си мислехме да напуснем това място, защото не беше добрата среда за тяхното израстване. Така се стекоха обстоятелствата, че останахме. Децата ни пораснаха в тази среда, но винаги сме се старали вкъщи да им бъдем добрият модел за подражание и да ги учим на ценности. Благодаря на Бог, че ни даваше мъдрост как да ги възпитаваме и опазим от болестта на този век – „зависимостта“.

           За съжаление, техните връстници затънаха в зависимости, а родителите им – в страдания. В годините, когато децата им започваха да употребяват всякакви вещества, предупреждавахме за това родителите, но не искаха да повярват. Забързани в ежедневие и в работа, не виждаха какво се случва. Едва когато нещата станаха по-сериозни, идваха при нас и казваха: “Как опазихте децата си, искаме децата ни да са като вашите“. Майките идваха при мен, споделяха своите преживявания и търсеха съвети как да се избавят и как да помогнат на децата си, които изпадаха в състояние на агресия, халюцинираха, имаше скандали, обиди. Имах огромно желание да им помогна, понякога им давах съвети, но никакъв резултат. Напротив, нещата се задълбочаваха и ставаха все по-сериозни. Замесваха се в побоища, кражби, а близките постоянно им помагаха, плащаха дълговете и кражбите им и ги освобождаваха от полицията. И това продължаваше година след година. Често виках майките с мен на църква, утешаваха се, насърчаваха се, но за кратко. Децата на някои от тях влизаха в клиники, в комуни, но и това се оказваше временно.

           През 2015 г. със съпруга ми се записахме за един тренинг – “Творци на история“, воден от Дерек Шнайдер. Там аз разбрах, че всеки човек има мисия, която да изпълни, че никой не е случайно тук, на земята. Бях впечатлена от това как един човек има силата да помогне на цяло общество да се промени. Тогава желанието ми да помогна на това общество от зависими стана още по-силно. Мечтаех за свободата на тези хора. Споделих мечтата си с един от менторите в този тренинг и той ми каза, че има начин да се помогне, защото познава хора, които вече са освободени.

           По един невероятен начин се запознах с тях – прекрасните Дима и Катя Карпови от Украйна, които разказаха тяхното свидетелство и че живеят в свобода повече от 10 г. Представиха програмата „Път към свободата“, чрез която са се освободили десетки хиляди хора по света. Автор на тази програма е Наталия Потопаева. Бях толкова щастлива, че има надежда и за обществото около мен. Искаше ми се в същия момент да извикам към майките: „Има надежда и за вашите деца!“ Прочетох книгата „Път към свободата на твоето семейство“, където са описани начините, стъпките, чрез които хората са получили своята независимост. Помолих Дима и Катя да премина през тази програма лично и видях, че работи – дори и да нямаш зависимости, програмата те води до промяна.

           Зависимостта не е най-големият проблем, а вътрешното духовно и душевно състояние на човека. И когато започне промяната отвътре навън – характер, навици, мисли, решения – тогава идва трайната свобода от зависимости. Преминаването на програмата стъпка по стъпка ми помагаше да побеждавам себе си. А аз имах толкова вътрешни борби – чувството за малоценност, страховете от провали, комплексите от мнението на хората за мен – всички тези крепости падаха една след друга.

           Изпитвах желание всяка своя победа да споделям с роднините на зависимите и да им помагам да преминават през трудностите. Дима и Катя ме обучиха как точно да помагам на тези хора и през 2018 г. стартирахме групата за роднини на зависими. Започнахме с две майки и се събирахме в моя дом. Постепенно групата се разрасна, станахме 10 човека. В началото всички тръгнаха с мотива, че техните близки се нуждаят от помощ, защото имат проблем, но след една–две срещи разбраха, че за да им помогнат, първо те трябва да се променят, защото не може „слепецът да води слепец“.

           Започнахме активна рекламна дейност “Сливен без наркотици“, разлепяхме брошури в целия град и така започнаха да се обаждат хора от различни места. Ние искахме да видим свободни не само града, но и страната ни. Групата се разшири, създадохме фейсбук страница, както и затворена група във Фейсбук, където са включени и българи в чужбина.

           Жените, които редовно преминават програмата “Път към свободата“, днес с благодарни сърца разказват за промяната в тях. Споделят за това как независимо от ситуациите, в които попадат, сърцата им са изпълнени с мир и любов към техните близки. Преминавайки през програмата, те преминават през рехабилитация, в която откриха своята идентичност, откриха дарбите си и променят начина си на живот, тъй като преди живееха живота на своите близки. За мен е щастие да виждам как човешки съдби и животи се променят, това ме кара да се чувствам жива. Има майки, които с радост споделят за свободата на децата си; други вървят към промяна. Има една жена, която се освободи от игромания и антидепресанти.

           Днес всички сме свидетели как програмата „Път към свободата“ носи промяна и в България, а също и как промяната на един човек може да промени цяло общество. Лично за себе си осъзнах, че съм носител на промяна и че всеки човек може да бъде фактор за промяна. Показвайки на човека как се справяш с проблема, ти ставаш пример за него. Тази промяна я нося навсякъде – в семейството, на работа, в магазина, на кафе. Понякога дори не е нужно да говоря, а едно присъствие е достатъчно да промени атмосферата и това се усеща от околните.

Работя като фризьор, въпреки че имам завършено образование за медицинска сестра. Много често съм се питала дали не съм сбъркала професиите, но сега разбирам, че не съм. Защото, за да отмине една физическа болка, е нужно да се излекува първо душевната болка – вътрешното състояние, т. е. промяната идва отвътре навън. Обикновено ние, фризьорите, сме запознати с проблемите на своите клиенти и това е възможност да окажа грижа.

           Мечтата ми е да видя гр. Сливен без наркотици. Вярвам, че свободата на едно семейство ще доведе до свободата на цяло поколение, а това означава – до свободата на България!

           Благодаря на Бог за всяка възможност, която ни дава за постигането на тази цел. Благодаря на автора на програмата – Наталия Потопаева, на създателите на движението “Път към свободата“ в България, Дима и Катя Карпови, за тяхното настойничество, на всички участници за подкрепата, насоките и съвместната ни работа.            Щастлива съм, че съм част от това мащабно движение, което се развива в целия свят!

​

                      С любов към всички!