Acerca de

Тяхното Свидетелство

   Съгласно една известна поговорка браковете се сключват на Небето. Е, това могат да потвърдят Дмитрий и Екатерина Карпови. Те са сигурни, че тяхната среща е била едно от множеството Божии чудеса.

     - Бог още от самото начало е запазил живота на единия за другия, независимо от всичко, което сме вършили. След това Той спаси нашите тела от зависимостта, укрепи нашият дух и, накрая, ни показа един на друг, - разказват   Дмитрий и Екатерина.

   Но преди да поемат по един общ път, всеки от тях е вървял по собствения си път и в много отношения тези пътища са били сходни, защото са довели тези млади хора при Бога.

   Днес Дмитрий Карпов е куратор на рехабилитационните центрове «Път към свободата» в България, а съпругата му Екатерина е ръководител на групите за взаимопомощ за роднини на зависими.

​

​

     По хлъзгавия път

​

   Дмитрий Карпов се е родил на 23 ноември 1981 г. в град Ровно, в западната част на Украйна.

     - Бях примерно момче някъде до към 13-та си година, а след това юношеското самоизразяване започна да разваля всичко, - споделя Дмитрий.

   Компанията, с която се движел той, се състояла главно от по-големи от него момчета. Под тяхно влияние, стремейки  да не изглежда по-зле от тях, Дима на 13 години опитал да пуши цигари и разбрал какво е алкохол. И въпреки, че смятал пушенето за ужасно вредно, авторитетът на приятелите бил по-силен от принципите. Цигарите били последвани от запознаването с алкохола и тревата.

     - Смятах, че трябва да се опита от всичко, че така е модерно. Е, и да се откроя сред своите. Един път така се „откроих“, че се прибрах пиян у дома. След това започнаха да се влошават оценките в училище. Осми клас завърших почти по всички предмети с „отличен“, а през първия срок на девети клас вече имах една двойка, - разказва Дмитрий.

   Родителите си обяснявали промените в поведението на сина им с преходната възраст. И по-своему се опитвали да влияят върху момчето. Дима много добре си спомня как майка му го измъквала от местата, където се събирали да пушат младежите, в училището и на двора.

     - Но това все още бяха детски забавления. Когато станах на 15 години един приятел започна да ми разказва колко е яко да опиташ наркотици. И на мен, разбира се, ми се прииска да опитам. И след първия път разбрах, че искам още, - си спомня Дмитрий.

   Последните класове завършвал вече не като прилежен ученик, а като тийнейджър без планове за бъдещето. Само благодарение на намесата на майка му дипломата за завършено средно образование на Дмитрий била достатъчно добра за постъпването му във ВУЗ.

   Родителите решили синът им да продължи династията на строителите и затова го насочили към това учебно заведение, което те самите бяха завършили. ВУЗ-ът се намирал в град Ровно и промяната на обкръжението се отразила благоприятно върху младежа. Там той поне спрял да употребява систематично твърди наркотици.  

     - Но всичко това беше временно. В Ровно пушех само трева, която докарвах от родния си град.  С конопа беше трудно в Ровно, така че студентите ме гледаха като цар, идваха при мен на тълпи. Разбира се, веднага щом пристигах в Светловодск, моите приятелите ми предлагаха да се инжектирам, - разказва Дмитрий.

   През втората година на обучението му в неговата група попаднал младеж на име Юрий, с когото Дмитрий си «съвпаднал по интереси».

     - И започна доста тежкият период на моята зависимост. Наркотици имаше предостатъчно. Успяхме някак си да намерим една торба с мак и го варихме, варихме, варихме. А когато запасите се изчерпиха, аз разбрах какво е абстиненция. Това беше моментът, в който разбрах, че съм зависим, но още не осъзнавах, че това е проблем, - признава Дмитрий.  

   В същото време младите наематели предизвиквали все повече и повече подозрения у хазаина на квартирата. Дима не знаел, че този мъж познава родната му баба, която живеела в град Ровно.  След известно време новините за «хобито» на младежа достигнали и до майката на Дмитрий.

  Майката и без това се притеснявала за сина си, защото все по-често и по-често чувала за проблемите му с ученето и поведението. Сега главоблъсканицата вече се подредила  и тя прибрала Дмитрий от Ровно.

     От огъня в пожара

​

   През 1998 година, заменяйки обучението в Ровно с домашен арест в Светловодск, младежът продължил да употребява наркотици. Той успявал да краде пари от баща си и през нощта, докато родителите му спяли, излизал навън под предлог, че ще разхожда кучето, а в действителност се мятал на таксито и хуквал да си набавя поредната порция дрога.

   Една сутрин родителите видели сина си заспал в хола до масата с празни спринцовки до него.

Родителите се опитвали да решат проблема както можели. Бащата уредил сина си да работи в друг град, смятайки, че тежкият труд и промяната на обстановката ще повлияят върху младежа. В известен смисъл той бил прав. Дмитрий спрял наркотиците, но преминал на пиене. След това бащата се опитал да изпрати сина си в армията. Но не го взели. Медиците му поставили диагнозата – наркомания в етап на ремисия. Следващият опит бил със завръщане към ученето. Този път Дмитрий заминал за град Кременчуг. Но резултатът бил същият.

     - Ако вземем като едно цяло всичките ми опити за учене в института, то за 8 години с огромно усилие завърших четири курса и буквално изстрадах дипломата си на бакалавър, - коментира Дмитрий.

   В началото на 2000-та година младежът решил да се избави самостоятелно от зависимостта. Поне това е казвал на себе си, когато открадвайки 100 долара от родителите си, заминал за Киев в компанията на един от приятелите наркомани. Но на практика, веднага щом свършили парите, а това станало след една седмица, момчетата започнали да се занимават с незаконна дейност – от едно място крадели, на друго препродавали наркотици.  В края на краищата всичко се свело до търговия с опиата.

     - След един месец ме намериха родителите ми и отново ме върнаха в Светловодск. Но с това нищо не приключи. Те воюваха с мен още пет години, опитвайки се да ме вразумят и променят. А аз се държах все по-зле и по-зле, разбирайки, че още малко и ще ме изгонят от дома. Убедих баща ми да ми наеме квартира, отново започнах да ходя на работа, но проблемът оставаше нерешен. Или наркотици, или алкохол – бях зависим и може би изгубен за този свят. Уморих се от този начин на живот, - разказва Дмитрий.

​

​

     Възстановяване на духа и тялото

​

   През декември на 2005 година се обадила майката на Дмитрий и го поканила  на разговор. В този разговор, споделя младежът, той за първи път признал, че има проблем. Състоялата се беседа не била случайна. Преди нея един приятел на бащата на Дима се запознал във влака е един човек, бивш наркоман, който победил зависимостта благодарение на Бога. Той му дал визитката си и сега тази визитка се намирала в ръцете на Дмитрий.

     - Поговорих с това момче. Докосна ме това, че той разказваше за своя живот, но  на практика, във всяка негова дума виждах себе си. В края на краищата, се съгласих да замина за рехабилитационния център в град Киев. Дотам ме закара майка ми, за да бъде сигурна, че ще пристигна на мястото. Запознахме се с ръководителя на центъра – Людмила Ганноха. Нейният син преди време също е бил зависим и затова тя отдавна беше преминала през това, с което живееше сега моята майка. Мила Анатолиевна я успокои и й каза че всичко с мен ще бъде наред. Майка ми си замина у дома, а аз започнах своят път на възстановяване. И чудесата започнаха още от първия ден. Да започна с това, че спах още през първата нощ, без да имам  абстиненция. Така че, може да се каже, че на 19 декември 2005 година  се родих отново, - разказва Дмитрий.

   Естествено, отначало младежът се отнасял предпазливо към случващото се в рехабилитационния център, търсел уловката, но в същото време разбирал, че го обкръжават хора, които са успели да преборят себе си.  И чак след месец и половина Дмитрий разбрал, че тук от него нищо друго не искат, освен да му помогнат.

     - Доре повече, всеки път се убеждавах все повече, че искам да помагам на другите хора. Че след рехабилитацията искам да се върна в центъра като наставник, като лидер, - продължава Дмитрий.

   След малко повече от година, го изпратили в качеството на наставник в един рехабилитационен център. След като послужил там половин година, Дмитрий се върнал в Киев, където станал ръководител на амбулаторна група и ръководител на жилище за адаптация.

     - Твърдо реших, че вече няма да се върна обратно и че моят живот ще бъде свързан със служене и помощ на зависими, - отбелязва Дмитрий.

   Обаче, зависимостта, вече останала в миналото, му напомнила за себе си. Занемарената болест на хепатит С се изострила в края на 2007 година. Лечението изисквало космически суми. И Дмитрий се обърнал към Бога с молитва за помощ.

   И буквално след един месец, същият приятел на баща му, който му дал визитката, предоставил необходимите средства за лечението.

     - Това наистина беше чудо. Но, докато преминавах целият курс на лечението, се наложи да оставя служението. За това настоя пасторът на рехабилитационния център. Той ме приюти в дома си и аз живях у него цяла година и отново благодарение на пастора, съумях да се върна към служението. Отначало като администратор в училището за наставници, а след това, след окончателното ми оздравяване през 2009 година, като администратор на рехабилитационния център, - разказва Дмитрий.

   Когато бил на тази длъжност все по-често и по-често започнала да му се обажда  ръководителката на женския център за рехабилитация – Екатерина Боцман…

     Разрушително любопитство

​

   Момичето, наречено Екатерина, се родило на 16 април през 1986 година, в град Запорожие.

     - Имах отлично семейство и прекрасно детство, - си спомня Екатерина. – Аз бях много любознателно и активно дете, освен че ходех на училище, се занимавах с музика, пеех в народния ансамбъл. Дете-чудо, като че ли нищо не предвиждаше бедата.

   Напълно е възможно, че именно любознателността я е подтиквала да опитва нещо ново.  Неизвестното и понякога опасното привличало момичето и, естествено, й се искало така да се прояви, че всички да я гледат и да й се възхищават.

   Средата на 90-те години бил бума на популярността на уличните групировки, и така наричаните «готини момчета». Катя също се стараела да бъде такава готина в поведението си и, като необходим атрибут към всичко това, тя се пристрастила към цигарите и леките наркотици.

     - Едва завърших средното си образование. Разбира се, моят девети клас вече беше във вечерното училище. След това ми помогнаха да постъпя в техникума. И там учих точно 21 дни – „нахраних“ едно момче с трамадол, получи се  предозиране и виновницата беше бързо открита. Изключиха ме и от там. Но родителите все още не разбираха цялата дълбочина на проблема, приписвайки всичко на преходната възраст и моята импулсивност, - разказва Екатерина.

   След изключването момичето било подведено от здравето си - след пристъп на апендицит й били необходими около шест месеца, за да се възстанови. По това време родителите, загрижени за най-малката си дъщеря, успели да я уредят да продължи обучението си в друго училище. Там момичето издържало година и половина и отново било изключено заради своето поведение.

     - Малко преди това сестра ми роди момиченце. Родителите бяха напълно увлечени от внучката си, пропускайки това, което започваше да се случва с мен. По това време се свързах с един мошеник и започнах да живея с него. Аз бях на 17, а той на 29. Веднъж той извърши доста голяма сделка и в резултат на това се снабдихме с много пари. Заживях в истински разкош и като следствие от това наркотиците винаги бяха на мое разположение.  Докато се опомня, попаднах в тази система. Но цената беше висока. Пребиваха ме жестоко, но аз търпях. Освен това, и на родителите си не показвах какво се случва с мен, - признава Екатерина.

   След три години такъв живот все пак настъпил краят на търпението й. Момичето напуснало своят съжител, разбирайки, че вече има сериозни проблеми с наркотиците. С душата си тя желаела помощ, но не знаела къде да я потърси. Лечението в наркодиспансер, според нея, било безполезен вариант.

​

​

     Пазена от Бог

​

   През 2006 година Екатерина се запознава с друга криминална персона.

     - По времето когато живеех с него в мен узря един план, - разказва момичето. – Благодарение на тази схема осъществихме измама за голяма сума пари. Появи се всичко, което човек би могъл да пожелае. Родителите ми не разбираха откъде са тези пари, но виждаха че добре съм уредила живота си. Другата страна на този живот аз просто не им показвах.

   През 2008 година дошъл краят на сладкия живот, защото от момичето се заинтересувала милицията. Тогава започнал животът й в постоянен страх.  Екатерина разбирала, че заради всичките нейни похождения и компании й се полага значителна присъда. В това объркано състояние тя веднъж през нощта се обърнала с молитва към Бога.

   Така бил даден старт на поредица от решаващи за живота й събития. Отначало майка й научила истината за живота на своята дъщеря и я убедила сама да отиде в милицията.

   За нейна радост там тя попаднала на добър следовател. И с думите: «Ако още веднъж те видя тук или в тази компания – ще те изпратя в затвора», той пуснал Екатерина.

   Тя се върнала при родителите си и, след като им признала за извършените постъпки, ги помолила за помощ. Тя твърдо решила да спре наркотиците.  

   След известно време в един неделен ден при бащата на Екатерина, който имал работилница за ремонт на коли, дошъл един клиент. Той оставил колата си в работилницата, казвайки на тръгване: «Е, добре, сега ще вървя при своите наркомани». Така от дума на дума се изяснило, че на съседната улица се намирал рехабилитационен център за зависими.  

     - Може да изглежда, че случайността ме доведе в центъра за рехабилитация. Макар и не веднага. - разказва Екатерина. – Отначало при мен дойдоха двама души - Олег Зайковски и Юрий Полиенко и ми разказаха за своето минало, и аз им повярвах, понеже говореха на моя език. Но нямах голямо желание да отида в центъра.  Обаче те бяха доста настойчиви и най-накрая се предадох.

   А и след една седмица започнали да я издирват от отдела за безопасност на банките, през които тя заедно със своя съжител била извършила измамата.

     - И аз разбрах, че със сигурност ще ме вкарат в затвора. Дойдох при пастора Юрий Полиенко и директно му казах, че ме чака затвор и го помолих да се помоли за мен, - разказва Екатерина.  Но пасторът беше на друго мнение.

Той каза: - Ти заминаваш за Киев....

​

​

     Нов живот

​

   През април на 2009 година пастор Юрий Полиенко изпратил Екатерина Боцман в рехабилитационния център. Момичето се запознало с Оксана Скрягина и Наталия Трискало. И те изпратили Екатерина в женския рехабилитационен център.

     - Тогава с мен се случи първото чудо. Момичетата се помолиха за мен и още през първата нощ спах спокойно. Да наистина, отначало не ми беше лесно. Но аз някак си веднага приех всичко, което се случваше в тази къща. Възхищавах се от хората, които бяха там, и ги разпитвах как и аз мога да стана като тях. А те в отговор ми казваха: „Прави повече неща от другите“, - разказва Екатерина.

   И момичето правело всичко дотолкова усърдно, че само след 4 месеца станало надежден помощник на наставниците. А още след един месец Наталия Трискало взела със себе си подаващото надежди момиче, за да отворят нова женска къща.

   И само след 5 месеца Екатерина става ръководител в къщата.:

     - Бях млада и неопитна. А по едно време в къщата постъпиха наведнъж 20 човека. Бях объркана, вълнувах се от всяка дреболия, имах нужда от съвет. И някак си така се получи, че не се решавах да безпокоя лидера по повод дребни, както ми се струваше, въпроси. Затова започнах да се обаждам често на администратора на центъра Дмитрий Карпов.

​

​

     Спътници от Бога

​

   Изцяло деловото общуване в началото постепенно прераснало в нещо по-голямо. В един от дните заради служебни задължения Дмитрий и Екатерина прекарали заедно дълго време. И вечерта всеки един от тях усетил, че мисли вътре в себе си: «Ами той (ами тя)  ми харесва».

   Дмитрий отначало гонел тези мисли от ума си, но колкото повече ги прогонвал, толкова повече се убеждавал в тяхната истинност.

     – Тогава започнах да я ухажвам, - разказва Дмитрий. - И се понесохме във вихъра на чувствата. Нашият пастор, забелязвайки, че все повече се потапяме в романтични отношения, ни извика при себе си и ни забрани да общуваме, освен по професионални въпроси.

     - Тогава си помислих, - продължава  Екатерина, значи това не е мое, не е от Бога. И, за да изхвърля напълно Дима от ума си, започнах да издирвам недостатъците в него. И до такава степен бях пропита с неприязън към него, че чак беше ужасно. 

   След като изминали осем месеца забраната за общуване била премахната. Но по това време Екатерина вече била ухажвана активно от друг млад мъж. И понеже момичето не знаело какво да прави, се обърнало за съвет към Бога. А в качеството на отговор сънувало сън.

     - Видях познати пастори и техните съпруги и разбирах, че те си приличат… Кост от костта, плът от плътта… разбрах какви трябва да бъдат съпругът и съпругата. А ние с Дима не просто си приличахме, а бяхме отражение един на друг, - споделя Екатерина..

     - През септември на 2010 година предложих на Катя да се омъжи за мен,- разказва Дмитрий.

     - Това се случи в делфинариума. Той ме покани на шоу и ми предложи да поплувам с делфините, а когато се върнах след като се преоблякох, ме очакваха   цветя, злато, брилянти и той, - смее се Катя. – И аз казах «Да!»

   Младата двойка била благословена и насочена да премине през школата за предбрачни отношения и на духовния рожден ден на Дмитрий, 19 декември, влюбените обявили годежа си, а в средата на 2011 година направили сватбата.

​

​

     Щастливо настояще, перспективно бъдеще

​

   Със смяната на социалния статус, били променени и редица от дейностите, с които се занимавали Дмитрий и Екатерина Карпови. Дмитрий станал личен помощник на Людмила Ганноха, а през 2013 година бил изпратен да открие нов център за рехабилитация. 

   Днес Дмитрий и Екатерина заедно се занимават с развитието на рехабилитационна дейност в помощ на зависими хора в България.

     - Сега аз добре разбирам колко е важно да намериш верен спътник в живота. Благодарен съм на Бога и на пастора, че условно ни раздели с Катя за осем месеца. Благодарен съм, че я имаше и школата за предбрачни отношения. През това време аз сам си отговорих на въпросите, които дори още не бяха възниквали. Понеже само вярната спътничка може да те подкрепи и разбере. Хич не е шега това – съпругът ти да се прибира у дома само през почивните дни. Това може да доведе и до скандал. Но при нас е различно. Ние двамата с Катя се занимаваме с това, за което сме призовани, - разказва Дмитрий.

Екатерина отбелязва за себе си, че именно след омъжването си е стигнала до своето призвание.  

     - Дотогава бях «вярна в чуждото», - казва тя. – Защото беше необходимо и правилно. Но след това успях да се посветя на музиката, на онова, за което душата ми винаги е копняла. Отначало пожелах да служа в групата за хваление и още веднъж се убедих, че съпругът ми е от Бога. Понеже, когато отново се заех с вокално пеене, преподавателите отказваха да работят с мен. Понеже имах възли на гласните струни. Дима настоя да продължавам заниманията, намерихме лекар, който успя да ме излекува. Аз пък намерих най-сетне преподавател, разширих диапазона и пеех не само в църковната група за хваление, но и организирах собствена група.  По-късно Дмитрий започна нов  рехабилитационен център и аз започнах да се занимавам с роднините на момчетата, които бяха в центъра. И сега продължавам да водя групи за роднини на зависими, но вече в България.

   От 2016 година Дмитрий и Екатерина се преместили в качеството на мисионери в България, за да започнат тук Движението за помощ на зависими и техните роднини «Път към свободата». За няколко години систематична работа били открити десетина групи за взаимопомощ за роднини на зависими в различни градове в страната.

   Започнал да функционира и стационарен център за зависими. Били организирани и онлайн групи за зависими и за техните роднини.

   В плановете на Дмитрий и Екатерина е заложено откриването на групи за взаимопомощ за роднини на зависими във всеки областен град на България, и минимум 6 стационарни центъра за зависими в различни региони в страната.