Acerca de

            Казвам се Даниела Захариева, на 47 г. от гр. Камено, обл. Бургас. Израснах в любящо работническо семейство с по-голямата ми сестра. Баща ми беше честен човек, работеше като строител и често се прибираше от работа пиян и без заплата. Майка ми, от своя страна, беше недоволна от липсата на средства и вдигаше скандали. Опитваше да балансира проблема с подаръци за нас. Детският ми ум не разбираше защо родителите ни се карат толкова често. Сестра ми беше буйна и непокорна в тийнейджърските си години и създаваше доста неприятности на родителите ми. Ставах свидетелка на чести наказания и бой от страна на баща ми над сестра ми. Страхувах се да се прибера, защото ако всички бяха у дома, имаше скандали. Неусетно се оказах „любимката" на родителите си, защото нямах собствено мнение и страхът от баща ми ме държеше далеч от пакости и проблеми. Имах две неуспешни връзки в тийнейджърските си години, заради които изгубих доверието си към мъжете. 

            На 18 г. повярвах в Бога чрез сестра ми, а също така нашата баба вече ни беше говорила за вярата. Не след дълго с моя приятелка заминахме за София, за да учим в Библейско училище „Оазис на любовта“. Там се запознах с бъдещия си съпруг, Венислав. След три месеца направихме сватба в Бургас и заживяхме при родителите ми. Вени беше доста неуверен и болнав. Решихме да се преместим при неговите родители в гр. Монтана. Там се родиха двете ни чудесни момичета Михаела и Петя. За съжаление бащата на Вени беше алкохолик и имаше още повече скандали и напрежение. Децата ни растяха в атмосфера на спор и неразбирателство.

            В Монтана живяхме единадесет години. Бяхме на квартира, съпругът ми не можеше да си намери постоянна работа и често отсъстваше от дома, бяхме затруднени финансово. Започна да пие всяка вечер и скандалите не закъсняха. Не осъзнавах, че алкохолът е причината за лошите ни взаимоотношения. Решихме да се върнем отново в Бургас, за да предложим повече възможности на децата ни. Така продължихме десет години, живеейки по квартири. Бяхме изключително затруднени финансово. Наем, сметки... Децата ни растяха потиснати и без самочувствие. 

            През 2014 г. се случи чудо, купихме къща в градчето Камено, на 20 км от Бургас, където успяхме да установим нашия дом! Голямата ни дъщеря, Михаела, замина в София да следва и при нас остана малката, Петя. Проблемите се засилиха, вече не можехме да си говорим спокойно със съпруга ми, да планираме, да си показваме уважение и любов. Животът ми се превърна в една рутина, без емоция и стимул.

            Една нощ преди две години, почти в просъница, чух по БХТВ разговор, който беше между водещия и сем. Карпови. Усетих надежда и знаех, че те са моят отговор. На другия ден се свързах с Дима по телефона и след месец се срещнахме в Бургас. Срещата със сем. Карпови ми даде кураж, надежда и вяра. Разбрах, че има шанс за мен и семейството ми. 

            По-късно имах сън, чрез който получих потвърждение, че съм на прав път. Започнах да се обучавам в 12-те стъпки на промяната, дори две нива. Малко след това, Дима ми предложи да изкарам и курс за лидери. Днес, вече две години, имам група за съзависими в моя град. Оттогава имам мир с Бога, със себе си и с другите хора. Промяната започна да се случва бавно, но сигурно в мен и в мислите ми. Семейството ми също я  забеляза. Отскоро съпругът ми спря алкохола и върви бавно и сигурно към промяната. Вярвам, че това, което се случва с моя живот, ще послужи и на много други жени, изгубени в борбата със зависимостта.

            Бог помогна на мен чрез огромното движение "Път към свободата" в лицето на Катя и Дима Карпови. Вярвам че всеки, който търси свободата и желае да се промени, ще успее, ако е готов да се откаже от собствените си претенции и желания и се довери на Бог, Който знае и може повече от всички нас!

            Винаги има надежда за промяна, стига да я искате с цялото си сърце, душа и ум. Обучете се чрез 12-те стъпки, духът ви ще се новороди, душата ви ще си почине от борбите и тялото ви ще оздравее! 

            Огромно благодаря на пастор Наталия Потопаева, авторката на движението, и на всички, посветили живота си за спасението на хиляди хора от зависимостите в този свят! 

            Благодаря ви, семейство Карпови, благодаря и на тези, с които вървим заедно по нашия Път към свободата! 

​

                        С обич: Даниела Захариева